На 15 август  – Успение Богородично, се навършват 127 г.

На 15 август  – Успение Богородично, се навършват 127 година от рождението на феноменa Дядо Влайчо.  Община Нова Загора означи тържествено годишнината от рождението на Ясновидеца и две години от откриването на основания в негова чест Мемориален комплекс „ Дом на положителното “ в с. Коньово.

В двора на Дома на положителното има параклис, където стотици хора уважиха паметта на Дядо Влайчо, а в музейната колекция хората съумяха да видят негови персонални движимости: облекла, пишеща машина, дървеният му креват, пчеларската маска и книги от персоналната библиотека.

Класическа музика  се носеше в двора на мемориалния комплекс.

Комплекс „ Дом на положителното “ е построен с финансови дарения от близо 1 милиона лева  върху терен, благосъстоятелност на община Нова Загора. Намира се на към 500 м от къщата, където е живял до гибелта си феноменът.

Как Дядо Влайчо получава дарбата си? 

Първото му привидение е когато е 10 годишен:

“Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и споделих, а те не ми имат вяра. Казват ми: “Много знаеш… ”, написа в спомените си самият той. Усъмнили се съселяните му от  Коньово, когато година по-късно избухва Балканската война, сещат се за него и почват да го търсят. Пророкувал и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 година, само че отказвал да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го изпраща в тила, да готви и придвижва храната, зачисляват му полковото магаре, само че той жалел хайванчето – крачел с храната напред, а магарето вървяло след него.

С годините дарбата му се усилва. Ето какво споделя самият дядо Влайчо за това:

“1920 година, месец май се случи нещо с мен. Един ден ме обхванаха  тръпки по цялото тяло. Аз не можех да заставам прав, отидох на леглото си. Заключих си стаята, тъй като самичък спях, и си легнах на леглото. В момента аз се видях- излезнал съм от тялото си към един метър. Помъчих се да се върна в тялото си. Нещо мощно като въздух ме подпира и не съумях. Този въздух -силният, ме поде на по-високо,докато излезе от къщата над керемидите. Аз се опъвах да се върна, само че силата ме влече нагоре и май разбрах, че на север пътувам, само че вътрешно дефинирах, че беше далечно разстояние, от което и доста време мина. Най-после там ме занесе силата и аз видях бяла, чиста, от мрамор стая с продължение на юг и север. Аз влязох в стаята. На дълга маса на север и юг насядали светли хора с идентични дрехи. В мозъка ми приказва глас и Казва: “Това са учениците на Господ ”, Апостолите ме видяха и ми говореха. Аз чух диалога им. Каза някой от тях:.Ще го върнем на земята и ще му се оказва помощ, само че кой от нас ще бъде? ” Те избраха първомъченик Стефан да ми помага-аз до това време мислех, че първомъченик Стефан не е еднакъв на другите апостоли, само че го видях, че не е по този начин, а една форма една светла аура бяха всичките. И аз потеглих по същия път, въздухът ме носеше. Когато се разбудих, беше минало един ден и една нощ. И моите родители хлопали, викали, само че аз съм спял. Какво не са отворили и без нищо са ме погребали в гробищата. След това си небесно привидение аз боледувах към 30 дни, само че стана към този момент в мен смяна и от това време почнах ясновидството. Болестта евентуално е довела до прилив на извънредно огромна биоенергия, отключена с някаква неподозирана мощ.

На 28-29 години, от почитание към качествата му, почнали да се обръщат към него с “Дядо ” Влайчо. В същите години се свързал и с Бялото приятелство, имал и персонални срещи с Учителя. Създал комуна в Коньово, отглеждали плодове и зеленчук, не ядели месо . Давал заслон на всеки, в градината приемал болните, идващи дори от Гърция и Румъния. Били толкоз доста, че чакали по 4-5 дни ред.